СВЕТЛИНА В МРАКА

    "(Император Юстиниан)...превърнал в доста значително укрепление една-единствена кула,която там се издигала и се наричала Луцернария Бургон..."

                                                                          Прокопий,"За строежите"




    Старият каикчия Опря Излазан опъваше веслата и мърмореше като свекърва:
     -Ти не си с ума си бе,Йоане!Що ще ходиш там!...
     Плоскодънната лодка се носеше,по течението на Дунава,към отсрешния бряг.Йон Пъкурару седеше на носа й,гледаше върбалака край реката и сякаш си говореше сам:
     -Ще видя дали има тревица за стоката...Ей зимата иде...Ледът ще скове,ще прекарам по него овцете отсреща...Ей там,на паша в блатата...
      -Каква трева!Какво чудо бе!-продължаваше да нарежда Опря от кърмата.-Че то камък върху камък не е останало там,а ти трева ще дириш!Кърджалиите на Пазванте Кьору изгорили всичко.Ето хората,дето избягаха при нас,плачат и разказват,а ти все не вярваш!Дебела глава си ти!Цялата ви рода е такава,опака...
      Йон все тъй гледаше замислено приближаващия бряг и повече не му се слушаше.Имаше други грижи.Трябваше да намери сено за овцете си,а в Олтения не бе останало.Как щеше да зимува сега?Тази година лоша излезе.Не стана тъй,както правеше винаги-лете на паша в Ардял,зад Карпатите,а зиме-на кошара,при брега на Дунава.Затова реши да мине на отсрещния бряг,да види как е.А и нещо друго го теглеше натам,но не можеше и сам да си го обясни...
       Лодката се заби в песъчливия бряг.Йон скочи от нея,хвана носа й,и я блъсна отново назад в реката.Там отпред,зад върбите беше село Сомовица и той тръгна към него.Чуваше зад гърба си запъхтяния глас на Опря:
      -Ей да знаеш-след два дена ще дойда тук да те взема!...Да ме чакаш тук!...Ако те няма-пиша те убит и повече няма да те диря!...Ще кажа на майка ти да ми даде една риза и с нея при попа да те опява!...

       Йон Пъкурару много бе ходил по грешната земя.А преди две години дори стигна с овцете си до Бъръган.И там,при гуцулите,да търси паша.Много говори срещна Йон,докато скиташе-немски-в Седмоградско,маджарски-в Кришана,турски-в Добруджа...А български научи малко от шкеите в Брашов.Затова сега не се боеше,ако срещнеше човек на пътя си,че няма да се разберат.
       Върбалакът свърши,а Сомовица я нямаше.На мястото на селото чернееше пепелище.Между дупките в земята,където някога бяха къщите,подпрян на тояжката си куцукаше гологлав старец в черно расо.След него идеше дръгливо куче и въртеше приятелски опашка.
      -Аз съм Пъкурару-започна Йон отдалеко.-А ти кой си?-струваше му се,че насреща си вижда призрак.
      -Поп Йоско ме викат-отвърна старецът.Вървеше бос,като нестинарин,в черната пепел.
      -А къде са хората ви?
      -Едни-турците изклаха,други-избягаха при вас,във Влашко.Само аз останах...
      Попът дотолкова приближи,че Йон виждаше следите от сълзи по покритото му със сажди лице.
      -Къде да ходя?-вайкаше се старецът.-Тук съм се родил и тук искам да си умра!Защо не ме убиха и мене кърджалиите,че да не се мъча повече!...
      Поп Йоско спря и загледа с мътните си очи чужденеца.
      -А ти що щеш при нас?Защо си минал Дунава?
      -Търся сено за овцете?Имали тука?-отвърна Йон.Вече разбираше,че думите му са като бръщолевене на кръгъл глупак.Опря Излазан имаше право-нямаше да открие никакво сено.Можеше да намери само гроба си.
      -Сено ли?-замисли се поп Йоско.После рече:
      -Ела чедо,ще видим!-и хвана Йон за ръката.Дланта на стареца беше студена като смъртта,покосила всичко наоколо.
      -Къде ще ме водиш?-сепна се Йон.
      -Чедо-каза кротко старецът и посочи към хълма над селото,-от Калето всичко се вижда.Може да видим къде още е останало сено...

       Йон се остави поп Йоско да го води.Тръгнаха по тясната пътечка към мястото над Сомовица.Кучето остана долу да търси мърша под пепелта.
       Докато вървяха старецът не млъкваше.Сигурно доста време беше стоял сам е сега търсеше на кого да се изприкаже.Думите му скачаха като бълхи от едно към друго.Йон не разбираше всичко и затова не го слушаше.Мислеше за овцете си и за зимата.Много неща показваха,че тя ще е люта и тежка.
       От унеса му го извадиха думите на попа,които този път напълно разбра-"...палиха,както угрите* са палили някога..."Затова го попита:
       -Това с угрите кога е било?
       -По латинско време,чедо-отвърна поп Йоско и продължи да драпа нагоре по хълма.Не бяха стигнали още билото,но личеше,че старецът не е уморен.Той пак заразказва:
      -Там долу,в полето,живеели романи-римски народ.Имало град и села.И кула от камък имало горе,на хълма,да пази границата.Дунав бил пределът.От кулата се виждало надалеко.Когато идела неприятелска войска отвъд Дунава,палели голям огън на върха на кулата.Хората от ниското виждали пушека и знаели,че иде опастност.Луцернария** се казвала кулата.По нашему-кула със светлина.Със светлината кулата пазела полето от врагове...
       -Откъде знаеш това?-прекъсна го Йон.Опитваше се да разбере нещата,които му разказваше старецът,но му бе трудно.Това не беше неговият роден език.
       -От дядо си ги зная тия работи-отвърна попът.-А той ги е научил от един швабски паша.Херберт му било името.Дядо бил търговец.Ходел по Сибиу,в Седмоградско,да продава шаяк.Там,от сашите,научил дядо немски.А този Херберт слязал с гемията си по Дунава,от Виена,да прави карта на нашите места.Дошъл и в Сомовица и подирил дядо ми,да го упътва.Излезли двамата на Калето и там Херберт намерил един камък,на който с католишки букви пишело-ПРОКЛЕТА ДА Е КОПА АУГУСТА.
       -Коя е била тя?-попита Йон.Бе му станала интересна историята на стареца.
       -Една много хубава жена-отвърна поп Йоско.-Но дяволска и разпътна!Пази Боже!-старецът се прекръсти и продължи:
       -Отишла тя при войниците на кулата и ги подмамила с красотата си.А те тръгнали след нея,както песовете вървят след разгонена кучка.Оставили войниците кулата и не видели как угрите минали Дунава.Нямало вече кой да запали огъня.Угрите опустошили селата.Подпалили полето,а народа отвели във робство,зад Дунава.Робиня станала и тази блудница Копа.Но щом разбрали коя е,угрите още същия ден я хвърлили в огъня като вещица.Бояли се,че нейната красота и тях ще погуби...
         Йон не знаеше дали това наистина се е случило,или всичко бе измислено от стареца,но нямаше никакво значение.
         Вече бяха на върха на хълма и Йон погледна надолу,към полето.Виждаше се надалеко,но докъдето стигаше погледът му,над земята се виеха пушеците от пепелищата.Низината между Вита и Искъра беше като огромна черна рана върху лицето на земята.Пожарищата бяха изгорили всичко.

          В нощта лодката плаваше към левия бряг на реката.Опря Излазан се бореше с веслата,но този път мълчеше.Приличаше на онзи митичен,глухоням лодкар Харон,който отвеждал душите на мъртвите в Долната земя.Ала Опря мълчеше,защото беше доволен.Бе върнал една душа от Ада-тази на Пъкурару.
         Йон стоеше пак на носа на лодката.Сега гледаше назад,над главата на лодкаря,към българския бряг.В мислите му още бяха думите на поп Йоско-"Черно е това поле и черно ще бъде!"
         Но имаше нещо там,в това изгорено,изпепелено поле,което го караше пак да се върне.Йон знаеше,че преди много векове от тези места бяха тръгнали неговите прадеди и духовете им сякаш го молеха да се върне отново назад.
         Йон напрягаше очите си в мрака и искаше да различи нещо в далечината.Така ли беше или му се струваше?Там,на хълма,където някога е била римската кула,сякаш пламък от вощеница,мъждукаше светлина.


*угри-авари,азиатско племе
**Lucernaria(от лат.)-"Имаща светлина"



Бел.авт.-В края на 6 век аварите унищожават напълно Палациум/дн.Байкал/,Ескус/дн.Гиген/,Утус/дн.Гулянци/ и Луцернария Бургон/дн.Сомовит/ в низината Черно поле/бивша Карабоаз/.